Your fantasies, regrets, your happy moments and your sins|Daya Freeman

Дая не бе като останалите хора. Тя не бе надарена, тя бе грешката на системата. Тя бе първото дете, родило се в 24 век, което нямаше способности. Нямаше и да има. Затова трябваше да се научи да бъде по-силна от всички останали. Тя не трябваше да им позволява да я подиграват за слабостта й, за недъга й. Но тя не се приемаше за недъгава. Чувстваше се повече от добре, макар и да не сред свои води.
Когато навършила шестнадесет години родителите й я завели на медиум. Ако не докторите, то поне той можеше да им каже нещо повече за нейното състояние. Лек. Унищожение. Апокалипсис. Той виждаше в нея смесени лекът и суматохата. Ако някой разбереше за нейната "способност" щеше да унищожи всички надарени. А без техните сили, които понякога да се борят с природните сили, всичко щеше да загине. Или не беше така. Той не пожела да поясни. Остави момичето и родителите му да размишляват над думите му. Да открият отговора зад спасението и унищожението.
Трябваше да прикрие някак си недъга си. Какво по-добро решение от свръхчовешка издръжливост. Вярно, нямаше такава, но стига да успееше да заблуди всички останали. От тогава й се лепна и прякора Жената Стомана. Тя не се поддаваше и под  най-големия натиск. Стигаше до предела на силите си и продължаваше да се бори. Инатът й винаги я бе спасявал, но сега, когато нищо не се знае, рискът от това някой да открие отговорът на пророчеството, то всичко (може би) щеше да се окаже в опасност.