i m o g e n ♦

Имоджен вървеше по стъклената основа на стриптиз клуба си. Чакаше това от години. Но знаеше едно. Най - сетне беше успяла да направи това, което искаше. Най - сетне беше успяла да има това, което искаше. И го имаше.

Червените й устни се извиваха в блажена усмивка. Всичко беше перфектно. Всичко беше такова, каквото трябваше да бъде. Всичко беше повече от перфектно. Тя самата беше перфектна. Мислеше го за себе си и вярваше в това. А не беше лъжа. Не беше перфекционист. Просто беше перфектна. Сама по себе си. Сама със себе си. Перфекционистът беше онзи, който се боеше от провала, тя не се боеше да рискува и ето я тук сега!

Тук беше мястото й. Сред всичката разврат. Сред всичките пари и всичките скрити тайни. Нейните тайни.

По устните й нямаше следа от онази усмивка по - рано. Беше някак сладка и невинна. Но това беше заблуда. Заблудата падаше тук. Сега изражението й бе по - студено и от това на стомана. Вътрешно не беше. Вътрешно беше някак чуплива, но въпросът беше под какъв ъгъл, как. Можеше да се счупи. Всеки човек можеше, но тя твърде добре прикриваше себе си. Твърде добре се криеше от всичко и от всички. Никой не бе виждал истинската й същност. Никога нямаше и да бъде видяна. Защото истината беше слабост. Истината беше проклета. Истината трябваше да си стои зад това изражение. Трябваше да си стои зад маската. Защото маската беше единственото, което щеше завинаги да остане по нея.

Обиколката й по мястото не продължи дълго, но беше особено освежаваща и вдъхваща й увереност. Вече имаше това, което искаше да има. Сега само оставаше да постигне точно онова, което искаше. Малко й оставаше.

И щеше да успее.