LEGEND
Вход
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 65, на Нед Мар 10, 2019 9:26 pm
Latest topics
science is saving me from destruction
Страница 1 от 1
science is saving me from destruction
natasha cross
postiches; 26 y.o;telepathy
В книгите четем как някога светът е бил нормален. Как преди векове са съществували други страни, имало е различни националности, ала след войната и експлозията всичко се променило. Войните никога не са били решение на проблемите, които възниквали и продължават да възникват. И ако преди няколко века не сме се унищожили, то ако продължаваме в същия дух и ние ще повторим... потретим техните грешки, а стова ще настъпи и краят на всичко познато ни до тук...Животът ще спре да съществува. Ще останат единствено микроорганизмите и мутиралите животни, които дори няма да си спомнят за нас.
А колкото и да ми се иска да съм причината, поради която ще спрат тези войни и ще започнат да се водят обикновени човешки преговори, с които всичко да бъде по-добре, не мога да сторя нищо сама. Не мога да промия умовете им, не мога да чета мислите им постоянно. Не мога да сторя нищо, за да се избегне поредния катаклизъм.А така ми се иска.
Не мога да се откажа от лабораторията. Не мога да се откажа от всички тези опити, с които се опитваме да направим живота на хората малко по-добър. Освобождаваме от проклятието всички, които пожелаят. На други спасяваме животите. Трети съживяваме отново. И колкото и да е грешно последното, колкото и първото, не мога да кажа, че не се гордея с постигнатото до момента. Единственото, което ме тревожи е, че ще изпуснем контрол над бродниците, в един момент лекарството няма да може да им помага и ще се сблъскаме с последния етап на разрушение - зомби апокалипсиса.
Звучи странно от устата...мисълта на един учен, но покрай историята се научих да вярвам, че всичко е възможно. Ако бях родена преди векове, когато хората не са вярвали, че някога ще имат суперсили или че ще дойде почти краят на света, със сигурност съм щяла да си помисля, че това е глупост, неистина, част от фантазията на някое дете, болен човек или...
Ако се бях родила преди векове дали щях да съм същата или щях да съм по-резервирана от страна на паранормалното, ако мога така да го нарека? Дали отново щях да обичам да правя това, което сега. Дали щях да съм по-различна от сега? Как щях да се чувствам ако бях нормална?
Питала съм хората, които лекуваме от проклятието как се чувстват. Прекрасно, отвръщали са ми те. Но някак си не ми се вярва, че можеш да оцелееш в един толкова различен цвят като обикновен човек. Ами вие как мислите?
А колкото и да ми се иска да съм причината, поради която ще спрат тези войни и ще започнат да се водят обикновени човешки преговори, с които всичко да бъде по-добре, не мога да сторя нищо сама. Не мога да промия умовете им, не мога да чета мислите им постоянно. Не мога да сторя нищо, за да се избегне поредния катаклизъм.А така ми се иска.
Не мога да се откажа от лабораторията. Не мога да се откажа от всички тези опити, с които се опитваме да направим живота на хората малко по-добър. Освобождаваме от проклятието всички, които пожелаят. На други спасяваме животите. Трети съживяваме отново. И колкото и да е грешно последното, колкото и първото, не мога да кажа, че не се гордея с постигнатото до момента. Единственото, което ме тревожи е, че ще изпуснем контрол над бродниците, в един момент лекарството няма да може да им помага и ще се сблъскаме с последния етап на разрушение - зомби апокалипсиса.
Звучи странно от устата...мисълта на един учен, но покрай историята се научих да вярвам, че всичко е възможно. Ако бях родена преди векове, когато хората не са вярвали, че някога ще имат суперсили или че ще дойде почти краят на света, със сигурност съм щяла да си помисля, че това е глупост, неистина, част от фантазията на някое дете, болен човек или...
Ако се бях родила преди векове дали щях да съм същата или щях да съм по-резервирана от страна на паранормалното, ако мога така да го нарека? Дали отново щях да обичам да правя това, което сега. Дали щях да съм по-различна от сега? Как щях да се чувствам ако бях нормална?
Питала съм хората, които лекуваме от проклятието как се чувстват. Прекрасно, отвръщали са ми те. Но някак си не ми се вярва, че можеш да оцелееш в един толкова различен цвят като обикновен човек. Ами вие как мислите?
Natasha Cross- Postiches
- Брой мнения : 84
Join date : 17.02.2019
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Апр 22, 2019 7:00 pm by Sion Aaron
» "In retrospect that was stupid " - The working title of my memoir.
Пет Апр 19, 2019 8:28 pm by Nehemia
» Смяна на лик
Пет Апр 19, 2019 8:27 pm by Nehemia
» Rose D'Alember|Finland|24 y.o|Co-ruler of La Bande A Bonnot|FC: Madelaine Petsch|TAKEN
Съб Апр 06, 2019 4:52 am by e s m a
» Отсъствия
Вто Апр 02, 2019 8:51 am by .katherine karn
» -Contest Winners -
Нед Мар 31, 2019 7:51 pm by Nehemia
» Вашите въпроси
Пет Мар 29, 2019 1:37 pm by Sion Aaron
» Съобщения
Пет Мар 29, 2019 10:16 am by Sion Aaron
» look into my eyes, tell me what you see.
Пон Мар 25, 2019 4:05 pm by Nehemia