Inferno RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Vote
BGtop
LEGEND
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Нед Мар 10, 2019 9:26 pm
Latest topics
» BRAINZZZ! (aka, “Zombies: the only men that will love you for your brain.”)
One day we shall meet again, and I will say, I loved you. EmptyПон Апр 22, 2019 7:00 pm by Sion Aaron

» "In retrospect that was stupid " - The working title of my memoir.
One day we shall meet again, and I will say, I loved you. EmptyПет Апр 19, 2019 8:28 pm by Nehemia

» Смяна на лик
One day we shall meet again, and I will say, I loved you. EmptyПет Апр 19, 2019 8:27 pm by Nehemia

» Rose D'Alember|Finland|24 y.o|Co-ruler of La Bande A Bonnot|FC: Madelaine Petsch|TAKEN
One day we shall meet again, and I will say, I loved you. EmptyСъб Апр 06, 2019 4:52 am by e s m a

» Отсъствия
One day we shall meet again, and I will say, I loved you. EmptyВто Апр 02, 2019 8:51 am by .katherine karn

» -Contest Winners -
One day we shall meet again, and I will say, I loved you. EmptyНед Мар 31, 2019 7:51 pm by Nehemia

» Вашите въпроси
One day we shall meet again, and I will say, I loved you. EmptyПет Мар 29, 2019 1:37 pm by Sion Aaron

» Съобщения
One day we shall meet again, and I will say, I loved you. EmptyПет Мар 29, 2019 10:16 am by Sion Aaron

» look into my eyes, tell me what you see.
One day we shall meet again, and I will say, I loved you. EmptyПон Мар 25, 2019 4:05 pm by Nehemia


One day we shall meet again, and I will say, I loved you.

Go down

One day we shall meet again, and I will say, I loved you. Empty One day we shall meet again, and I will say, I loved you.

Писане by Ophelia Blevins on Пон Мар 11, 2019 5:59 pm

She was made of sunlight

Ophelia Blevins22 |Civil|Memory Manipulation | Finnland | FC: Sophie Skelton
Живея в свят на разруха, болка и отчаяние... В свят, където мечтите са твърде скъпи, за да си ги позволим. Където любовта няма никаква стойност, а щастието е отдавна забравено понятие. Останали бяха само руини и спомени от това, което някога наричахме свой дом. Понякога ми се иска да изтрия и последната следа от спомена за теб, за това, което бяхме. Болката е прекалено жестока... Друг път стоя в онази наша малка стая - обежището от злокобния нов свят и си припомням, макар и с мъка, колко красиво бе миналото. Сега си само спомен, толкова жив, колкото и мъртъв. Само това ми остана...
Малката стая бе потънала в мрак. Прозорците, чиито дълги и тежки завеси бяха прилежно прибрани, не позволяваха на сребристите лъчи на месеца да нарушат спокойствието, което бе обгърнало помещението. Въпреки че не се забелязваха, по пода бяха разхвърлени множество дрехи и два чифта обувки, които като следи водеха до немалкото легло, разположено в десния край на спалнята. В него се бяха отпуснали две тела, силно притиснати едно в друго.
Топлина.
Излъчваха силна топлина, способна да даде началото на искра, която би прераснала в неспирен пожар. Погледите им бяха втренчени един в друг, така сякаш търсеха нещо специално. И го откриваха. Намираха собствените си образи, запечатани в очите на другия вовеки. Бе тихо и същевременно шумно. Звучите, принадлежащи на света, бяха притихнали, защото за тях той бе спрял. Единственото, което чуваха бе песента на собствените си сърца.
-Господи, Офелия, колко си красива. - за пореден път прошепна мъжът преди да слее устни с тези на своята възлюбена. А в отговор получаваше усмивка.
Редки бяха моментите, в които Офелия Блевинс се чувстваше значима. Животът сякаш нарочно се опитваше да й покаже, че не е. В очите на семейството си, момичето бе детето, причинило смъртта на собствената си майка, три месеца след появата на бял свят. Детето, което така и не изпълни съкровеното желание на баща си - да се роди момче. Детето, което носеше единствено проблеми и главоболия на близките си. Офелия Валериус Блевинс бе, макар никой да не го признаваше гласно, издънката на рода си. Ала не и в неговите очи. За Алек, когото обичаше повече от собствения си живот, тя бе всичко, от което се нуждае. Бяха млади, щастливи и влюбени. Но най-важно от всичко може би бе това, че бяха достатъчни един на друг.
Девойката усети как широката му длан се плъзна по поруменялата й буза. Знаеше, че отново ще каже нещо безсмислено и романтично, затова побърза да го целуне. Не искаше да слуша не защото не й харесваше, а поради простата причина, че желаеше да се наслади максимално на безценния им миг заедно.


Малката стая бе потънала в мрак. Прозорците, чиито дълги и тежки завеси бяха прилежно прибрани, не позволяваха на сребристите лъчи на месеца да нарушат спокойствието, което бе обгърнало помещението. Въпреки че не се забелязваха, по пода бяха разхвърлени множество дрехи, които като следи водеха до немалкото легло, разположено в десния край на спалнята. В него се бе свило малко и крехко тяло на жена. В ръцете си държеше дреха, която силно притискаше към гърдите си. Топли сълзи се стичаха по пребледнялото лице. Устните й шепнеха нечие име - неговото име.
- Защо ме остави, Алек? Защо си отиде преди мен? ОТГОВОРИ МИ! - отчаяни крясъци изпълваха помещението, в търсене на своя получател, но така и не го откриваха.
Болка.
Изпитваше силна болка там, където се предполагаше, че е сърцето. Ала то си бе отишло. Бе я оставило също като мъжа, когото обичаше. И като всички останали в проклетото й семейство. Беше сама за пореден път. Този път обаче изпитваше страх. Бе впил острите си нокти в кожата й и отказваше да я пусне. Не желаеше, защото му харесваше. Обичаше да пие от сълзите, да се храни с болката, да танцува под съпровода на виковете на изтерзаната душа. Не, той нямаше да я остави поне не докато смъртта не я пожелае за себе си.
Ophelia Blevins
Ophelia Blevins
Civils


Брой мнения : 33
Join date : 10.03.2019

Върнете се в началото Go down

One day we shall meet again, and I will say, I loved you. Empty Re: One day we shall meet again, and I will say, I loved you.

Писане by Persephone Balfour on Пон Мар 11, 2019 6:16 pm

Понеже не виждам написана група, предполагам си от Цивилните?

_________________
She was the sun
who fought with the darkness
Persephone Balfour
Persephone Balfour
Administrator


Брой мнения : 142
Join date : 02.12.2018

https://infernorpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

One day we shall meet again, and I will say, I loved you. Empty Re: One day we shall meet again, and I will say, I loved you.

Писане by Ophelia Blevins on Пон Мар 11, 2019 6:22 pm

Всичко е написано, просто текстът pops up когато с курсора се мине от дясно на снимката.
Ophelia Blevins
Ophelia Blevins
Civils


Брой мнения : 33
Join date : 10.03.2019

Върнете се в началото Go down

One day we shall meet again, and I will say, I loved you. Empty Re: One day we shall meet again, and I will say, I loved you.

Писане by Persephone Balfour on Пон Мар 11, 2019 6:24 pm

Извинявам се! Сега ще оправя профила ти. Добре дошла

_________________
She was the sun
who fought with the darkness
Persephone Balfour
Persephone Balfour
Administrator


Брой мнения : 142
Join date : 02.12.2018

https://infernorpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

One day we shall meet again, and I will say, I loved you. Empty Re: One day we shall meet again, and I will say, I loved you.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите