Dean - 27 - Masques Blancs - Francisco Lachowski - TAKEN

Хората казваха, че Дийн беше луд. Ала нямаше да сбъркат, ако му дадяха подобно определение. Наистина беше луд. Или поне не беше това, което другите хора, смятаха, че беше нормално да се прави. Проблемът беше, че живееше според собствените си правила. Той правеше, каквото искаше, защото просто не можеше да приеме това, което другите хора правеха, с което се подчиняваха. Ала имаше нещо, на което той също бе подчинен и то бе дарбата му, силата му, затова беше в отбора на онези, които не желаеха да бъдат част от нормалното. Той не искаше да бъде нормален. Не искаше да се връща към онова време, в което дарбите не ги е имало, защото точно тя беше тази, която го правеше това, което е.

Всичко в живота му се бе променило, когато загуби сестра си. Той много обичаше това малко момиченце, за което се грижеше. Родителите си дори не ги помнеше, но те бяха заедно в дома за сираци ... или подобието от развалини, където се налагаше да живея, а през прозорците да гледат свободата на другите ... ако свобода беше точната дума, която можеше да употребим, защото нямаше свободен човек. Всеки бе подвластен на нещо.

Ала тогава се бе разразил онзи пожар, който почти бе сложил края на живота му.  Но определено този на сестра му. Развалината стана още по - голяма развалина. Всичко бе отвратително и в началото си мислеше, че нямаше да може да понесе загубата. Ала всичко се е променило с годините. Той просто забрани чувствата сам на себе си. Или поне това се опитваше да направи. Не минаваше през онова място, защото му носеше болка, която не можеше дори да опише.

Унищожаваше и унижаваше, защото можеше, защото така му харесваше, защото разрухата беше нещо, с което се хранеше.

А любимата му играчка беше Дариън.