Inferno RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Vote
BGtop
LEGEND
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Нед Мар 10, 2019 9:26 pm
Latest topics
» BRAINZZZ! (aka, “Zombies: the only men that will love you for your brain.”)
I don't like puppies... EmptyПон Апр 22, 2019 7:00 pm by Sion Aaron

» "In retrospect that was stupid " - The working title of my memoir.
I don't like puppies... EmptyПет Апр 19, 2019 8:28 pm by Nehemia

» Смяна на лик
I don't like puppies... EmptyПет Апр 19, 2019 8:27 pm by Nehemia

» Rose D'Alember|Finland|24 y.o|Co-ruler of La Bande A Bonnot|FC: Madelaine Petsch|TAKEN
I don't like puppies... EmptyСъб Апр 06, 2019 4:52 am by e s m a

» Отсъствия
I don't like puppies... EmptyВто Апр 02, 2019 8:51 am by .katherine karn

» -Contest Winners -
I don't like puppies... EmptyНед Мар 31, 2019 7:51 pm by Nehemia

» Вашите въпроси
I don't like puppies... EmptyПет Мар 29, 2019 1:37 pm by Sion Aaron

» Съобщения
I don't like puppies... EmptyПет Мар 29, 2019 10:16 am by Sion Aaron

» look into my eyes, tell me what you see.
I don't like puppies... EmptyПон Мар 25, 2019 4:05 pm by Nehemia


I don't like puppies...

Go down

I don't like puppies... Empty I don't like puppies...

Писане by Beth. on Вто Мар 19, 2019 10:53 pm

I don't like puppies... Tumblr_inline_p7k6kiHg5t1rm9p0k_250 I don't like puppies... Tumblr_inline_p7k6kkEPm11rm9p0k_250
fc: Elsa Hosk
Elizabeth Smith - 25 - Civil
Superpower: Molecular Manipulation
Born and living in France

- Кайли, не мисля, че трябва да сме тук. - прошепна тихо, стискайки силно в ръка фенера, момичето.
- Не ти ли е интересно какво има? - засмя се момичето срещу приятелката си и продължи да стъпва сигурно в пръстта. Скоро щеше да започне да вали. Беше сигурна в това, а Кайли упорито си проправяше път между клоните на дърветата.
- Ще завали. Ще настинем. Ще ни хванат. - продължаваше да настоява тъмнокосото момиче.
- Бети, ако продължиш да го повтаряш, ще се случи. Просто спри. Спокойно, нищо няма да се случи. - проредната счупена клонка. Две стъпки в близката локва. Товарните влакове се появиха на хоризонта облени в лунна светлина. Във влаковете се намираха интересни неща. Или поне така казваше Кайли. И понеже не можеше да влезеш просто така в един изоставен вагон, а трябваше да изчакаш да се стъмни, за да може ужаса да е пълен, бяха решили точно сега да се лутата извън пределите на града.
- Видя ги. Хайде сега да тръгваме. - побутна я Елизабет.
- Голяма си сухарка, занеш ли? - вместо Ро да победи в малката бутаница, Кайли повлече и двете към вагоните, а постоянния ѝ кикот напомняше хиена тършуваща за трупове късно вечерта. Стъпките им кънтяха между изоставените влакове, а първата капка се отдели от небето.
Заваля.
Вратата на вагона изкъца шумно когато двете момичета я отвориха с металния прът, но не този звук разтревожи Ро.
- Чу ли? - завъртя се светкавично назад тъмнокоската и освети с трепереща ръка мрака навън. Нямаше никога, но това правеше шуменето от преди секунди още по-страшно.
- Вече ти се причува от страх. - закачи я Кайли и направи страшна физиономия имитирайки призрак. Според Лиз, най-добрата ѝ приятелка единствената ѝ приятелка беше прекалено голяма оптимистка в такива моменти. За нея живота беше проста игра на Не се сърди човече. Движиш се и правиш каквото искаш и последствия почти никога няма.
Отново онзи шум.
Фенера проходи мрака и се спря когато видя двете светещи точки, който бяха спрели на едно място. Подръпна ръкава на приятелката си без да изпуска светулчиците от поглед. Кай се обърна взирайки се в тъмното.
- Светулки? - предположи плахо момичето, но светлинките се раздвижиха приближавайки.
Очи.
Бет преглътна нервно.
- Влизай.
- Моля? - плахо попита най-добрата ѝ приятелка.
- Вътре! Бързо! - изблъска я във вътрешността на влака, а светещите очи се затичаха към тях с мощен лай. Двете се спънаха в стълбите и се свлякоха на земята. Нямаше как да затворят развалената врата.
- Ставай! - изправи се първа Елизабет и задърпа приятелката си. Лая беше почти до тях, но Кай вече беше на крака.
- Във вътрешността на влака! Хайде, по дяволите, тичай! - Кайла се бе вцепенила и се нуждаеше от звучен шамар, който да я върне в реалността. Момичетата тичаха по тясното коридорче на влака между купетата и следващата врата, от която можеха да излязат и да избягат на безопасно. През това време уличното куче вече се бе качило във вагона и фокусираше натрапниците. Чуваха драскането на ноктите му по пода и приближаващия се лай, който сякаш бе способен да счупи стъклата на всичко заобикалящо ги.
Два лая.
Още две очи и гърлено хриптене.
Второ куче изскочи пред тях от едно от купетата и затоври пътя им към изхода. Страшните му челюсти се сключиха в крака на Елиза и тя изписка, а Кайли побягна в обратна посока към другото куче.
- Мамка му! - изстена Бет от болката и падна на земята. Преди да е пуснало крака ѝ и да е скочило към шията ѝ, момичето изрита с всичка сила песа в лицето и той изскимтя. Беше замаяно. Няколко кратки секунди. Това беше цялото време, с което разполагаше преди да бъде отново готово да я нападне.
- Кай... - обърна се към приятелката си, но тогава чу писък и видя другото псе да се хвърля върху ѝ загризвайки меката плът около шията ѝ. Чуваше най-добрата си приятелка да се дави в собствената си кръв и ако не искаше да свърши по същия начин трябваше да се спаси някак бързо. Шмугна се в близкото копе и затвори вратата точно преди другото куче да е стъпило отново на краката си. Ръцете ѝ притискаха плъзгащата се врата. Делеше я само един прозорец от жълтите зъби на подвялата хрътка, която лаеше и скачаше срещу ѝ. От запарения дъх на животното прозорците се замъгляваха, а всичко, което искаше да направи Бет е да пусне вратата и да се скрие в ъгъла, но ако го направеше това значеше вход свободен за нападателите ѝ. Затоври очи за скеунда само за да ги отвори и да види и другото псе залепено за стъклото. Драскаха по вратата. Лаеха. Скачаха. В очите им се отразяваше първична лудоста, а чак сега можеше да забележи, че от устите им се стичаше пяна. Бяс! Беше я ухапало. Заразата сигурно вече бе проникнала в кръвтта ѝ. Дали щеше да умре. Така както Кайли. С изгризано гърло като някаква плячка. Сълзите се стичаха по страните ѝ, а хлипанията ѝ не можеха да спрат. Задушаваше се.
Трескаво затърси телефона в джоба си и на няколко пъти се опита да въведи паролата си, а коагто това се случи пусна фенерчето право в очите на глупавите животни, който заслепени се успокиха малко. Освен това фенера щеше да е достатъчно ясден знак, че вътре има някой и ако на старото депо имаше охрана може би щеше да ѝ помогне.
Затърси в списъка на абонатите си човек, на когото можеше да се обади, но дори не можеше да разчете намисаното. Сякаш мозъка ѝ отхвърляше всеки пред очите ѝ докато не видя снимката на майка си. Натисна зелената слушалка.
Фенерчето изгасна.
Заето.
И отново разтворени челюсти скачащи към нея.
- Мамо... - проплака, когато чу съобщението, че абоната е извън обхват. Плъзна отново списъка и видя снимката на баща си. Натисна зелената слушалка.
Заето.
Лай.
Повече от два лая. Можеше да види сянката на още две тичащи псета извън влака, които смятаха да се присъединат към тези двете пред вратата ѝ.
Заето.
Четири тракащи челюсти на милиметри от лицето ѝ. За миг усети ръката си слаба и една лапа успя да помръдне вратата при което вложи всички сили затискайки. Чу се скимтене. Бе защипала проклетата лапа и сега кучето се дърпаше, а другите продължаваха да лаят насреща ѝ.
- Ало? - чу се гласа на баща ѝ. Сълзите потекоха два пъти по-бързо от облекчение.
- Помогни ми. Намирам се в старото депо. Моял те, татко... Страх ме...
- Какво? Какво има? С кой си?
- Кайла... тя е мъртва... мисля... - плачеше и едва можеше да съставя изреченията си.
- Какъв е този шум? - явно чул лая на кучетата.
- Моля те. Моля те. Моля те. Страх ме е. Не искам да умра. - продължаваше да плаче.
- Спокойно, идвам. - за миг през съзнанието ѝ мина мисълта, че той ще затвори и тя побърза да изхлипа в слушалката.
- Недей! Недей да затваряш! Моля те.
- Няма! Тук съм! Спокойно! - гласът му винаги я караше да се успоки по необясним начин. Просто искаше всичко това да приключи.
Beth.
Beth.
Civils


Брой мнения : 8
Join date : 18.03.2019

Върнете се в началото Go down

I don't like puppies... Empty Re: I don't like puppies...

Писане by Sion Aaron on Вто Мар 19, 2019 10:58 pm

Добре дошла , #puppyhater ;)

_________________
DEVIL
he's got the                   in  him.  

Sion Aaron
Sion Aaron
Administrator


Брой мнения : 234
Join date : 17.02.2019

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите