Inferno RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Vote
BGtop
LEGEND
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Нед Мар 10, 2019 9:26 pm
Latest topics
» BRAINZZZ! (aka, “Zombies: the only men that will love you for your brain.”)
SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. EmptyПон Апр 22, 2019 7:00 pm by Sion Aaron

» "In retrospect that was stupid " - The working title of my memoir.
SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. EmptyПет Апр 19, 2019 8:28 pm by Nehemia

» Смяна на лик
SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. EmptyПет Апр 19, 2019 8:27 pm by Nehemia

» Rose D'Alember|Finland|24 y.o|Co-ruler of La Bande A Bonnot|FC: Madelaine Petsch|TAKEN
SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. EmptyСъб Апр 06, 2019 4:52 am by e s m a

» Отсъствия
SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. EmptyВто Апр 02, 2019 8:51 am by .katherine karn

» -Contest Winners -
SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. EmptyНед Мар 31, 2019 7:51 pm by Nehemia

» Вашите въпроси
SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. EmptyПет Мар 29, 2019 1:37 pm by Sion Aaron

» Съобщения
SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. EmptyПет Мар 29, 2019 10:16 am by Sion Aaron

» look into my eyes, tell me what you see.
SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. EmptyПон Мар 25, 2019 4:05 pm by Nehemia


SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON.

Go down

SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON. Empty SO HE GRABS HIS SMITH & WESSON,SAYS HE'LL TEACH 'EM ALL A LESSON.

Писане by uıpɐןɐd pǝɹ ǝɥʇ on Съб Мар 09, 2019 12:36 pm

désastre des astres
levi hansen

« 26 years old – Brise de Mer- located in Leon, France - Superpowers - unknown - fc. KJ Apa »
Спомените са като лешояди, помисли си Леви, докато погледът му се плъзгаше по вечно променящия се екстериор на равно, заснежено поле. В купето беше топличко и миришеше на чай от термоса на една едрогърда девойка, облечена в зелен пуловер. Тя надничаше над четивото си, някаква предебела книжка за трагична любов и забрава и с интерес наблюдаваше почти задремалия си спътник. Лев това не го притесняваше, защото дори в онези години изповядваше висш непукизъм. А, тогава, забележете, бе онази съмнителна ера, в която във влаковете, в театрите, в кабинетите се пушеше открито и безсрамно, сякаш никой никога не бе чувал за рака. 
На вид младия мъж спря погледа си на една гърбица на планината, която много напомняше римската извивка на носа на девойката отсреща и дълбините на ума му го задърпаха обратно в онези времена. Не си спомняше миналото с лошо, но някои мигове си струваше да бъдат забравени някъде, на тъмно, под ключ, където никой повече не би ги намерил. Дланите му започнаха силно да се потят, сякаш около него горяха пъклени огньове и лепкавите телесни течности по кожата му направиха изживяването от онази здрачлива вечер по-истинско. Пръстите му се тресяха и едва извадиха от джоба на коженото яке пакет къси, смрадливи цигари и метална запалка, която бе донесъл от едно дълго, но за сметка това скучно пътуване на Север. Той кимна въпросително към дамата, която делеше и зачака обратно кимване, което последва прекалено бързо.
Лев запали цигарата и остави никотина да заличи тремора от лицето му и агонията от съзнанието му
Чисто и просто, така, след близо осемнайсет часов преход с железница, неговата смолисто черна глава глава се оказа насред сборището от кресливи продавачи на вестници, нахални цветарки, джебчии и посрещачи на перона на гарата в родното градче.
Годината, по модерният календар, онзи, който не се уповаваше на зачертаване на черти с тебешир върху стена, бе 2019 и той за пръв път от 8 години се прибираше у дома.
Паветата под краката му се строиха непознати под гьона на новите му, скъпи обувки. Онези години бяха довели отнякъде тази ужасна мода и Лев стриктно я следваше. Дървената портичка бе прогнила по ръбовете си и бе загубила някъде лакирания си блясък. Той я бутна, за да види, че парите, които бе праща месечно на един от съседите си, за да поддържа градинката, бяха глупаво прахосани. Едва бе останала пътека, която да води към каменната веранда, под която все още стоеше един, изживял достойно времето си, фотьойл. Докато вървеше по камъните, леките ветки на високите треви го милваха, клонките на младите храсти го бичуваха, а лилавите камбанки, белите влачещи парички и цикорията разнасяха уханието си, което Хансен отдавна бе забравил някъде на дъното на безграничния си и уморен ум.
На другия ден, на същата тази веранда, на гореспоменатото кресло, вече се подвизаваше  Леви, като стопанин, захапал яростно собственоръчно свита цигара, докато между пръстите си разлистваше гора от снимки и документи. 
Моравата бе окосена, едноетажната къщичка – стегната, но той и спомените му, все си седяха същите. 
(c) DΛNDELION

_________________
NOTHING BREAKS LIKE A HEART
This world can hurt you It cuts you deep and leaves a scar
uıpɐןɐd pǝɹ ǝɥʇ
uıpɐןɐd pǝɹ ǝɥʇ
Brise de Mer


Брой мнения : 91
Join date : 08.03.2019

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите