Inferno RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Vote
BGtop
LEGEND
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Нед Мар 10, 2019 9:26 pm
Latest topics
» BRAINZZZ! (aka, “Zombies: the only men that will love you for your brain.”)
 But it's a bad bet, certain death.. EmptyПон Апр 22, 2019 7:00 pm by Sion Aaron

» "In retrospect that was stupid " - The working title of my memoir.
 But it's a bad bet, certain death.. EmptyПет Апр 19, 2019 8:28 pm by Nehemia

» Смяна на лик
 But it's a bad bet, certain death.. EmptyПет Апр 19, 2019 8:27 pm by Nehemia

» Rose D'Alember|Finland|24 y.o|Co-ruler of La Bande A Bonnot|FC: Madelaine Petsch|TAKEN
 But it's a bad bet, certain death.. EmptyСъб Апр 06, 2019 4:52 am by e s m a

» Отсъствия
 But it's a bad bet, certain death.. EmptyВто Апр 02, 2019 8:51 am by .katherine karn

» -Contest Winners -
 But it's a bad bet, certain death.. EmptyНед Мар 31, 2019 7:51 pm by Nehemia

» Вашите въпроси
 But it's a bad bet, certain death.. EmptyПет Мар 29, 2019 1:37 pm by Sion Aaron

» Съобщения
 But it's a bad bet, certain death.. EmptyПет Мар 29, 2019 10:16 am by Sion Aaron

» look into my eyes, tell me what you see.
 But it's a bad bet, certain death.. EmptyПон Мар 25, 2019 4:05 pm by Nehemia


But it's a bad bet, certain death..

Go down

 But it's a bad bet, certain death.. Empty But it's a bad bet, certain death..

Писане by Dee. on Съб Мар 09, 2019 1:22 pm

Dionysus Stendall
carlingue - fc.shawn mendes
Аромат на теменужки и горски мъх.. Дали след атомната катастрофа в гората все още имаше теменужки и мъх? Ди се опитваше да си спомни последният път, когато видя нещо живо в съсухрената, от експлозията, гора около градчето. От жива туристическа атракция, Бордо се бе превърнал в призрачен колизеум – само няколко каменни къщи стояха във венец около градския площад като резци и закачаха нахално небето с присъствието си. На склона отсреща, в гъст храсталак от ниски лози, избуяли къпини и спомени стоеше все още избата на Стендал. Тя бе побеляла от пепелта, която бе сравнила със земята останалият свят и стоеше там като полтъргайст, тероризриращ миналото. Едва се забелязваше и от близо, и от далеко, защото обилни дюни скриваха по-голямата част от фасадата й, което Ди намираше за удобно.
Циничен нов, стар свят.
Същата нахална, безпардонна синева и безсрамно слънце печеше сега над оглозганите останки, сякаш нищо не се бе случило. Горчивата миризма на изгоряло и химикали все още тежеше във въздуха, обаче.
Той отпи още една глътка от мерлото и то стопли изстиналото му тяло. Катакомбите на винарната бяха мразовити, защото слънчев лъч не ги виждаше. Виното трябваше да ферментира на хладно, за да добие най-добрите си качества. Така ставаше бистро, рубинено и стипчиво.
Прашната маса пред него стоеше така от последният път, в който ексцентричните му родители бяха хапнали тук на крак, преди да поемат новия поток от бегълци. Между всички тях се бе промъкнал и едни, избягал от лагерите, бродник, който ги бе превърнал в бледи подобия на хора.
Ди трябваше да сложи край на страданията. И го стори. Именно на тази маса. Затова и не я пипна повече – тя беше гроб на двамата странни, страстни французи, които бяха достатъчно налудничави да бъдат повече от предвидими: бяха отворили малко шато на един скалист хълм в Бордо, след години безплодни опити, бяха си родили син, когото бяха нарекли Дионис, колкото и  тривиално да звучеше на хората. Бяха имали своите пет години спокойствие, преди морето от беди да ги залее.
Дионис мразеше името си. Беше развил тази ненавист в ученическите си години, когато отнасяше незаслужен, дори за нелепостта на името, брой подигравки от съучениците си. Тогава започна да се нарича просто Ди. Това бе началото на бунтарската му фаза, която премина през какви ли не мутации -  син бретон, другарство с местните бабити, дори малък пожар в градската поща, в който той бе косвено замесен.
Родителите му биха били загрижени, но бяха заети с непрестанния прилив от бездомници, които настаняваха между буретата. Много от съгражданите им бяха убити на място, но имаше щастливци, които бяха оцелели погрома. От близките населени места също бяха дочули за приюта на Стендал и се тълпяха за няколко нощи, преди да поемат към следващото си укритие към целта.
В памет на родителите си, Дионис бе решил да запази доброто дело и да продължи да предлага подслон на нуждаещи се, но всеки път горчиво съжаляваше. Изникваха разпри между групировките, боеше избухваха от нищото – човешката природа се губеше.
Ди изкара около година, преди официално да затвори вратите на винарната за чужди хора. Прибра единствено едно сляпо псе, което някой бе зарязал, закова капандурите на прозорците, заключи входовете и прие самотата за свой изповедник.
Когато доходът му бе на привършване, той се захвана да патрулира срещу малка сума и протекции към Карлинг.
Но финансите не достигаха, а Фаид и Анархистите започваха да разпростират пипала из цяла Франция и наближаваха Бордо.



Dee.
Dee.
Carlingue


Брой мнения : 86
Join date : 09.03.2019

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите