Inferno RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Vote
BGtop
LEGEND
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Нед Мар 10, 2019 9:26 pm
Latest topics
» BRAINZZZ! (aka, “Zombies: the only men that will love you for your brain.”)
We'll never get free, lamb to the slaughter. EmptyПон Апр 22, 2019 7:00 pm by Sion Aaron

» "In retrospect that was stupid " - The working title of my memoir.
We'll never get free, lamb to the slaughter. EmptyПет Апр 19, 2019 8:28 pm by Nehemia

» Смяна на лик
We'll never get free, lamb to the slaughter. EmptyПет Апр 19, 2019 8:27 pm by Nehemia

» Rose D'Alember|Finland|24 y.o|Co-ruler of La Bande A Bonnot|FC: Madelaine Petsch|TAKEN
We'll never get free, lamb to the slaughter. EmptyСъб Апр 06, 2019 4:52 am by e s m a

» Отсъствия
We'll never get free, lamb to the slaughter. EmptyВто Апр 02, 2019 8:51 am by .katherine karn

» -Contest Winners -
We'll never get free, lamb to the slaughter. EmptyНед Мар 31, 2019 7:51 pm by Nehemia

» Вашите въпроси
We'll never get free, lamb to the slaughter. EmptyПет Мар 29, 2019 1:37 pm by Sion Aaron

» Съобщения
We'll never get free, lamb to the slaughter. EmptyПет Мар 29, 2019 10:16 am by Sion Aaron

» look into my eyes, tell me what you see.
We'll never get free, lamb to the slaughter. EmptyПон Мар 25, 2019 4:05 pm by Nehemia


We'll never get free, lamb to the slaughter.

Go down

We'll never get free, lamb to the slaughter. Empty We'll never get free, lamb to the slaughter.

Писане by - rhaella; on Съб Мар 09, 2019 2:29 pm







rhaella jade wyldefyre | 17 years old | fc: vanessa morgan | anarchist|weather control



Сънят не я посещаваше често в последните седмици, защото беше чула лелите й да си шушукат в килера. Това никога не бе добър знак, беше го разбрала, след като последните й пет братовчеди бяха изчезнали безследно в дните след подобни скришни разговори. Раела бе решила да избърза и сама да напусне това проклето гнездо на пепелянки още следващата нощ. Но съдбата бе решила да я изпревари. 
Сутринта, докато лелите й пиеха евтиното си, черно кафе и клюкарстваха за съседите, гръмко почукване бе прекъснало закуската им. Леля Евелин, по-високата и по-слабата от двете, с изпито от цигарите и прекалената употреба на джин, лице, чиято коса бе преждевременно побеляла и стоеше винаги свита на кок, наподобявайки спящ сив котарак, бе плеснала с ръце и се бе изправила необичайно бавно, за припряната си натура. Раела притаи дъх, докато слушаше приглушения разговор между скриптящия, като ненастроена цигулка, тембър на Евелин и непознат мъжки глас, тежък като олово. В дома им рядко, почти никога не идваха мъже, защото лелите й бяха прословути мъжемразки. Докато разсъждаваше над нееестествената визита, главата й се замая и пред погледа й всичко заприлича на палитра от земни тонове, размазани върху черно платно. 
Когато се освести, дори не можеше да отвори очи, защото ярката светлина болезено бодеше очите й. Усещаше, че се движи. Минаха минута. Две. Десет. Може би дори половин час преди да привикне с ниското, къснозимно слънце. Клепките й колебливо затрептяха в ритъма на сърцето й, което уродливо биеше, ту забързвайки се, ту прескачайки удар-два. Зениците й, изморени, парещи и болезнени, се спряха на тапицирания таван. Изправи се леко, преглъщайки с последни сили нуждата си да повърне, за да види как един зелен ароматизатор се клати на предното стъкло. 
- Не е разумно да крещиш. Никой няма да те чуе. – познатият тембър на оловния мъжки глас обгърна, сякаш, цялото й малко, треперещо тяло. Изведнъж започна да я втриса. После пък й стана много, много топло. Съществото й изцяло се бунтуваше от непознатата субстанция. 
- Просто легни обратно. Мъката продължава поне няколко часа, после ще си като нова. – хвана кадър от погледа му в огледалото за обратно виждане – две тъмни, чужди очи с горчива жилка на обида в тях. Този човек, видимо мразеше света. 
Раела все пак го послуша, но не защото беше решила да се подчинява на непознатия, а защото нямаше енергия повече да се бори с нуждата на тялото си и клепна почти безжизнено в седалката. Не бе усетила, кога бе заспала отново, но събуждането този път бе малко по-малко неприятно. Поне сега можеше да движи крайниците си и дори изпитваше необясним прилив на енергия. 
Но сега интериора бе друг – тясна стая с ослепително бели стени и заковани прозорци. Метално бюро от времето на Втората световна война с купища книги върху него, а до тях най-безцеремнонно лежеше дървена щайга с досиета. Някои бяха на възрастта на баба й, в пожълтели папки с разноцветни лекета по тях, други бяха прилежно прибрани в бели подвързии и бяха съвсем пресни. 
- Добре дошла в новия си дом, Раела. – долови за вратата, която можеше да предполага за заключена. 


I have hated words and I have loved them.
- rhaella;
- rhaella;
Bande à Bonnot


Брой мнения : 35
Join date : 09.03.2019

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите