Inferno RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Vote
BGtop
LEGEND
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 65, на Нед Мар 10, 2019 9:26 pm
Latest topics
» BRAINZZZ! (aka, “Zombies: the only men that will love you for your brain.”)
je m'en fous EmptyПон Апр 22, 2019 7:00 pm by Sion Aaron

» "In retrospect that was stupid " - The working title of my memoir.
je m'en fous EmptyПет Апр 19, 2019 8:28 pm by Nehemia

» Смяна на лик
je m'en fous EmptyПет Апр 19, 2019 8:27 pm by Nehemia

» Rose D'Alember|Finland|24 y.o|Co-ruler of La Bande A Bonnot|FC: Madelaine Petsch|TAKEN
je m'en fous EmptyСъб Апр 06, 2019 4:52 am by e s m a

» Отсъствия
je m'en fous EmptyВто Апр 02, 2019 8:51 am by .katherine karn

» -Contest Winners -
je m'en fous EmptyНед Мар 31, 2019 7:51 pm by Nehemia

» Вашите въпроси
je m'en fous EmptyПет Мар 29, 2019 1:37 pm by Sion Aaron

» Съобщения
je m'en fous EmptyПет Мар 29, 2019 10:16 am by Sion Aaron

» look into my eyes, tell me what you see.
je m'en fous EmptyПон Мар 25, 2019 4:05 pm by Nehemia


je m'en fous

Go down

je m'en fous Empty je m'en fous

Писане by KJ on Нед Мар 10, 2019 6:49 pm





KJ







Keenan Jones Hansen
a.k.a  KJ
26 years old
Common people
Gift: Telekinesis


Гъстата мъгла, разпростираща се по поречието на Еско довяваше застояла миризма на изпразнените в нея шахти, която се смесваше с никотинения дим от фаса, който Кей Джей си бе присвоил от едно бездомно хлапе. Ледените му пръсти, обвити в последните парчета от стара ръкавица, която вече не приличаше на нищо, трепереха посинели, докато се опитваха да държат цигарата, без тя да се изплъзне в канавката. Сините му устни жадно засмукваха убийствената факла, разгаряха я , издърпваха живота от нея така – както тя от Кийнън , пълнеха дробовете му с никотин и отрови, надяваше се да получи успокоение, ала пушенето отдавна бе спряло да му доставя такова. Някога атлетичното му тяло сега бе измършавяло и бледо, носещо се из улиците на Рубе като фантом. Потри окото си, след като кълбо дим се мушна в него, щипейки го, ала бе забравил, че то е посинено и болката, която последва го накара да сбърчи вежди. Опря лакти на парапета и зарови лице в дланите си, докато изпокъсаната му маратонка се заби в желязото, действие породено от порив на гняв. Напоследък прекалено често го обземаха такива. Беше прекарал последните няколко години в западналия квартал в предградията на Лил. Отказа да се присъедини към банда, не му харесваше да бъде командван, нито споделяше идеалите и целите им. Не използваше особено много и силите си, защото нямаше почти никакъв контрол над тях..Не ги бе използвал от онзи красив, слънчев летен ден. Птичките пееха, пчеличките жужяха над лилавите и жълти цветенца, разстеляни по кълдъръмената уличка, която заобикаляше къщата им . Кийнън никога не успя да се почувства като у дома си там, защото знаеше, че не принадлежи, но след всичките сиропиталища през които бе минал – малката къща на улица Бел му се струваше истински Парадизо. Ала буреносните облаци, които се носеха от север предвещаваха прийждащата трагедия, Кей Джей бе истински магнит за такива и скоро разбра, че никога няма да се отърве от лошия си късмет. Той го носеше със себе си навсякъде и ако семейство Равиел не бяха толкова добри, че да го приемат в дома си – най-вероятно все още щяха да са живи.
Слънцето и днес се опитваше да пробие през гъстите слоеве смог и мъгла, които покриваха небето. Опитваше се да освети водната повърхност и да внесе поне малко цвят в сивия живот на бездомниците от квартал Рубе. Навярно то вече грееше и топлеше богаташките квартали. Квартали, в които може би живееше някой точно като него. От приемните си родители бе разбрал, че има брат близнак. Не знаеше дали и двамата са били дадени за осиновяване, а може би е станало объркване в болницата и брат му е все още при истинските си родители. Не искаше и да разбира. Едва ли онова слънчево момче имаше нужда от буреносни облаци и купища неприятности, които Кей Джей щеше да донесе със себе си.  Кийнън предпочиташе да е сам, в прашния Рубе, където с помощта на вярната си китара изкарваше по някоя монета, достатъчно да се нахрани. Слънцето и днес нямаше да огрее схлупените бараки кацнали като болни гларуси по бреговете на Еско ..щеше да е поредния монотонен ден, изпълнен с празно дрънкане на струни и уханието на тежкия, мръсен въздух.






I won't let it set you free;Til I break you
KJ
KJ
Civils


Брой мнения : 41
Join date : 09.03.2019

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите