Eileen Wild - 16 - Postiches - Victoria Justice - RESERVE

Ейлийн не беше с нищо по - различна от двете си сестри. Ала за първата говореха със злоба и я мразеха в костите си. Тя не беше достойна. Не че Ейлийн беше достойна. Тя беше избягала от съдбата си на убийца. Явно само родителите й и и сестра й Есма бяха обсебени от тази тъпа и проклета идея. Сама по себе си Лий беше кучка. Не беше мила. Не беше добра. Просто не беше нейното нещо да убива. Тя искаше да отнема. Искаше да ограбва. Искаше да унищожава и унижава.

Ще си кажете, ами защо тогава не е убийца? Какво по - добро от това да убиеш? Нима това не е най - висшата форма на унищожение?

Не.

Тя беше едва на 16. Ще си кажете, ами не е ли много млада, за да мисли това? Не, мили мои, не! Уайлд са отгледани убийци от малки. С робска психика, заключена между жестокостта и убийствата, кръвта. Това са те. Това ще бъдат винаги, но нещо в този род ... нещо в този род бе сбъркано. И причината беше, че Ейлийн Уайлд не беше никаква Уайлд. Беше заблуда в очите на бащата. Позор за майката, сношила се с някакво подобие на мъж. Изневяра, за която никой не подозираше, но всеки можеше да открие различното в очите на тъмнокоската.

Сега бе преследвана. Искаха да я открият. Искаха да я убият. Защото те така правеха. Но не. Тя се бе прикрила в лаборатория. Там тя извършваше своите експерименти. Там тя правеше това, което искаше, но с друго име. Елизабет Питърсън.

Тя живееше нов живот.

Своят!