Ethan Bradford /Vigilante/ France/ 29 y.o/ Fc: Blair Redford / TAKEN

Какво би било чувството да си заклещен в един безкрайно повтарящ се ден? Събуждаш се една сутрин, поглеждаш  датата , отбелязваш огромен червен хикс на календара до вратата, знаейки, че си все по-близо до чакания ден - дали това ще е рождения ти ден, последния ден от работата, която мразиш или първия ден в новия апартамент - всички имат дати в календара си, които чакат с нетърпение. Слизаш, закусваш обикновената купичка със зърнена закуска или си правиш яйца с бекон, зависи от индивидуалността. След това отиваш на работа, прекарваш поредния натоварен ден и поемаш на път за вкъщи, прибираш се безкрайно уморен, вечеряш сам или с любим човек, изглеждаш новините или някой друг повърхностен сериал и обратно в леглото. На следващия ден се събуждаш, радостен, че си един ден по-близо до целта. Потриваш очи, усмихваш се глупаво в огледалото и се отправяш към календара , ала с изненада откриваш, че хикса който си написал вчера е изчезнал и квадратчето на "вчерашната" дата е празно. Свиваш рамене , пишеш два хикса на вчерашния и на днешния, без да знаеш, че е един и същ ден и слизаш, за да закусиш. Ала всичко изглежда прекалено еднакво, сякаш си живял сегашния момент - преди? Сигурно полудяваш! Някой ти праща съобщение..чакай Джак нали ти каза, че ще отсъства защото е болен още вчера , защо да ти казва и днес? Поглеждаш датата и осъзнаваш, че е вчерашната.. сигурно настройките на  телефона ти пак са се объркали. Но и сутрешните новини са с вчерашната дата? Целият свят се е побъркал или си само ти? Звучи като ужасен сценарии от някой прекалено модерен филм. Но изглежда това е действителността за много хора днес . Да, датата продължава да се мести, ала те имат същото скучно ендообразие , всеки ден правят едно и също , а онази заветна дата , която всички чакат всъщност никога не идва.
Итън имаше чувството, че живее нечий друг живот от известно време насам. Дните се повтаряха като еднаквие топчета на броеница, не можеше да разбере къде е началото и края, но знаеше, че се върти в омагьосан кръг.
Непрастанно го гризеше чувството на вина. Знаеше, че не използва пълния си потенциал, всъщност - не използваше и една четвърт от него. Беше се превърнал в най-големия си кошмар - скучен бизнесмен от предградията . Не бе изпитвал прилив на адреналин от години, нищо не го вълнуваше особено и от доста време не бе правил нещо, с което да промени нечий живот. Всичко това го разяждаше от вътре като паразит. Казват, че всеки има право на избор в живота , няколко пътища по които може да поеме , ала накрая все намира този, който му е предначертан. Итън имаше ужасното усещане , че е избрал грешния път и колкото повече време се минава  - толкова повече вървеше по грешния, отдалечавайки се от правилния.
Тези мисли с времето се превърнаха в мания . Искаше да бъде някой. Да участва в обществото и да го промени.
Един ден след като се прибира от скучната си работа , става свидетел на убийство. Това е повратната точка, която отваря очите на Брадфорд . Той решава , че е време да започне да действа , да открие правилния път , независимо къде ще го отведе той след това.
Итън притежава способност , която изостря сетивата му,  а също й увеличава издръжливостта и силата му. Той е във всеки аспект "свръх човек" , ала това не го прави неуязвим.
В една от уличните си схватки , в които се прави на герой за пореден път , среща Изабела Чен . Тя изобщо не е очарована от аматьорските му номера и факта, че проваля мисията й да залови един от информаторите на Морски Бриз. Ала Итън вижда в нея възможност да научи повече за бандите , разбира , че не е единствения  тръгнал на "кръстоносен поход" и решава, че ще я убеди да работят заедно. Първоначално работата им в екип е наистина трудна задача. С течение на времето и след като неколкократно си спасяват задниците един друг  - разбират , че са по-добри като екип, от колкото по отделно.
Итън има силно изразено чувство за справедливост, ала и той крие тайни от миналото си, с което не е никак горд.