Cassandra Kinley|France|26 Y.O|Vigilante| FC Phoebe TonkinTAKEN

-Савана..Савана..- Думите излизаха накъсано от продраното й гърло, движенията й бяха френетични, цялото й тяло трепереше, ала не беше уплашена. Тя влетя в стаята на малката си сестричка, грабна ръката й  и повлече през коридора към прозореца, от който трябваше да се измъкнат.
Не чуваше протестите на Савана, не и докато тя я дръпна толкова рязко назад, че щеше да й откъсне ръката.
-Бризът са разбрали, че баща ни е отмъкнал дрогата , ще запалят цялата къща без да им мигне окото, трябва да се махаме от тук!
-Не може да го оставим! Трябва да го предупредим! - Савана знаеше, че баща им е отрепка, не можеше да свърши и една работа като хората, постоянно се напиваше и бе причината за всичко лошо, което се случваше в живота им - включително бягството на майка им. Ала въпреки всичко това той бе е и човешко същество и тя изпитваше истинска жалост към него. Не можеше да си представи да го оставя да умре , дори ако той точно това заслужаваше. Тъмнокоска хукна по стълбите , ала вече бе късно. Пред дома им имаше няколко джипа със затъмнени стъкла , предния прозорец бе счупен , вратата зееше , а баща им го нямаше никакъв.
-Татко? - Писъците й се разнесоха из къщата, ала в замяна не получи отговор. -Каси, трябва да намерим татко! - Ръцете й се обвиха около тялото на сестра й , раздруса я , искаше да стори нещо, ала не знаеше какво. От кухнята се чу кашлица . -Той е там! - Погледът й бе крайно умолителен и предизвика у сестра й съжаление, което никога до сега не бе изпитвала.
-Стой тук, аз ще се опитам да го измъкна! - Касандра прекрачи прага на кухнята, ала плотът гореше , а дървения таван над бара се бе откачил и препречил пътя. Тя понечи да се промъкне .
-Внимавай, Кас! - Още една греда се отскубна и едва не я затисна. -Касандра! - Савана изпищя сякаш някой я бе пробол с нож в гърдите. -Касандра, върни се..-не можеше да си представи да остане съвсем сама , ако и сестра й загинеше в опити да спаси баща й. -Моля те..-Касандра изпълзя кашляйки от кухнята, ала беше сама.
-Да се махаме от тук! - отвърна решително и двете се измъкнаха през прозореца под стълбите .

Това бе деня , в който останаха сираци . Следващите си години прекарваха в най-различни дейности. Започнаха с просене, след това работиха нелегално като камериерки в ужасен мотел край Финландия. Савана започна да прекалява с алкохола и наркотиците, докато веднъж за малко не умря от свръх доза. Така попадна в системата, където я държаха две години докато не се изчисти от наркотиците. Две години..които за Касандра изглеждаха като два века.
Савана бе единственото й семейство, ала знаеше, че  не може да й осгируи среда, в която да се излекува от наркотиците, за това я остави в системата, надявайки се, че сестра й няма да я намрази заради това.
Числото две бе метаморфоза и за двете, промени животите им изцяло. Савана срещна Изабела и Итън, които до момента бяха организирали свой собствен тандем. Тя успя да спечели доверието им , което в началото изглеждаше почти невъзможно, ала след като спаси Изабела от Крисчън и успя да се срещне със самия Бос на Морски Бриз, осъзна, че трябва да направи всичко възможно , за да отмъсти за смъртта на баща си, каквато и отрепка да беше - преди всичко, той бе техен баща, а Морски Бриз им бяха отнели възможността за нормален живот.
След като Савана излезе от клиниките , Касандра и останалите я тренираха, с една единствена цел - да разрушат организациите, борейки се за един по-добър свят. Ала в стремежа си да се бориш срещу чудовищата - понякога самият ти трябва да се превърнеш в такова..