"In retrospect that was stupid " - The working title of my memoir.

Kailum Naveen

Fc: Reece King / Police Officer / 25 years old / Gift : unknown

-Момче..-Тънките й, бледи устни напрегнаха всичките си мускулчета, за да се повдигнат в усмивка. Блясъкът в очите й бе обнадеждаващ, въпреки всичко, през което бе минала - тя пазеше оживлението в себе си, беше пълна с щастие и добрина ..и не се страхуваше от нищо , защото душата й бе чиста като росна капка. -Изисква се голям кураж да видиш света във всичките му цветове и да продължиш да го обичаш..- Отне й доста време да цитира Оскар Уайлд , закашляйки се между думите ..ала всичко, което изричаше си заслужаваше да бъде чуто. Сякаш винаги намираше точните думи , посяваше ги в точния момент , в нечие сърце , поливаше ги с усмивка и скоро те разцъфтяваха там - носейки щастие или облекчение. Имаше толкова много таланти , повечето от тях закачени по стените , други скрити под кориците на някоя тетрадка , ала най-големят й бе способността да разбира хората , без думи и обяснения , можеше да те прочете като отворена книга и винаги имаше готов , приготвен съвет, често опакован прилежно в завоалирани думи.  Тя беше спасение за много ..ала никой не успя да спаси нея..
-Не си отивай..-думите му се задавиха в прийждащите сълзи ..никой не би могъл да опише усещането когато нещо ти се изплъзва - някой..искаше да я задържи при себе си толкова силно , беше се вкопчил в майка си и въпреки това усещаше как нейната хватка бавно се отпуска , докато не се предаде напълно. Единствения човек, който можеше да нарече семейство се беше стопил пред очите му , докато съвсем не изчезна , оставяйки го напълно сам. За разлика от нея той се страхуваше. Изпитваше неконтролируем страх , защото дълбоко в себе си знаеше , че е извършил прекалено много не благородни постъпки. Постъпки, за които изпитваше съжаление , ала силата му не бе да връща времето назад . Нямаше кой да му каже, че всичко ще е наред , че всички хора правят грешки и колкото и големи да са те - все някога ще му бъдат простени. Той не смяташе , че заслужава нечия прошка. Не разбираше защо не е като нея? Та нали тя му бе дала живот ?  Страхуваше се от това, че е като баща си - не знаеше много за бездарника , но в предвид фака, че бе оставил бременна жена на произвола на съдбата , за да влезе в някаква глупава банда и да чука друсани курви - бе сигурен, че е далеч от определението "добър" ..Ами ..? Ако беше повече като баща си от колкото като майка си ? Не можеш да източиш кръвта от вените си , не можеше да промениш гените , които съставляват съществото ти .. като малък мислеше , че е под проклятието на гените - изпозлваше баща си като оправданние за всичките си глупави постъпки. Беше безстрашен , защото беше глупав. И глупостта си имаше цена, която никак не бе ниска. Демоните, които го преследваха и денем и нощем прибираха дълга му . Дълго време мислеше , че не може да направи нищо , за да ги прогони. Бе неосъзнат перфекционист . Започваше нещо и в мига, в който част от него се объркаше- той захвърляше всичко и започваше наново или се захващаше с друг проект. Така се бе отнесъл и със себе си - в мига, в който сгафи - реши, че няма защо да си прави труда повече да бъде "добър" ..за това продължи по неравния път на безумието .. Захвърли себе си , защото не смяташе , че си струва да работи върху безброите недостатъци , които имаше. Един човек обаче никога не го захвърли .. накара го да осъзнае много неща - по-добре късно , от колкото никога !
В деня на втората годишнина от смъртта й Навийн се появи на гроба й в униформа . Беше обещал на себе  си и на нея , че ще започне да си вярва - колкото и трудно да е това и няма да се отказва от себе си или от който и да било другиго . Гените не определят хората , ние сами определяме себе си . Бе му отнело доста време да осъзнае, че ако иска да бъде като майка си - трябва да направи точно това - да бъде като нея - и беше толкова просто. Често истината е точно пред очите ни , но ние гледаме в далечината и не я виждаме. Реши , че ще започне да помага на хората , които в днешно време изглежда имаха нужда от много помощ. Искаше да спре да се страхува , искаше да е смел - като нея , и едва сега осъзнаваше колко трудно е да бъдеш добър в свят пълен със зло. Да останеш здраво стъпил на земята , когато всеки те побутва , опитвайки се да те отклони от правия път. Лесно е да се отдадеш на забавлението , да нарушиш правилата ,  трудно е да не се поддадеш на изкушението ..Ако да устоиш бе лесно - човечеството нямаше да съществува такова каквото е днес , а може би ? изобщо ? Ева нямаше да отхапе от ябълката , и Адам нямаше да последва примера й..