LEGEND
Вход
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 65, на Нед Мар 10, 2019 9:26 pm
Latest topics
And I, within my slumber’s blueness, confused reality with dream.
2 posters
Страница 1 от 1
And I, within my slumber’s blueness, confused reality with dream.
Dream Manipulation civils fc: camila cabello | arabella edwina moretti Късно е. Сигурно е есен. Късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Сънувам. Теб. Помниш ли-... помниш ли ме? Разбира се, че не. Ти си размил се във времето силует. Контур в съзнанието ми. Неизпълнено обещание. Помниш ли-... помниш ли ме? Не? Аз обаче помня. Спектър. Чувството на летаргия бавно чезне.Постепенно възприятията се възвръщат. После идват и цветовете. Ярки Неясни И може би размити. А срещите ни се състояха в цветове. Гамата беше восъчно жълто, размиваше в жълтопепеляво и завършваше с виненочервени оттенъци. Светлините бяха приглушени. Музиката беше стихнала. Кълба дим се виеха мудно. Глъч и смях се носеха из задименото помещение. Тя се усмихваше над чашата вино. Момиче без възраст. Нежните й черти изпъкваха неестествено на порочния декор. Чашата й беше наполовина празна, кичур коса беше паднал през лицето й. Говореше безспир - за далечни светове; за несподелената любов; за галактики и звезди, а аз попивах всяка сричка, всеки нюанс на мекия й глас. В миг ритмични звуци гръмнаха отново по даден знак. Времето минаваше, а разговорът течеше. Трябваше да тръгваме. Кога ли щях да я видя отново? Гамата беше сива, до черна, с фосфорно бели щрихи. Тя рядко говореше за себе си. Спомените по миналото й носеха неимоверна тъга. Затова спрях с опитите си да я разпитвам. Съществуваха обаче дни, в които тя ми разказваше. Дребни неща. Говореше, а аз я слушах със захлас. Изражението й се променяше, на моменти по него проблясваше радост, а в други мигове, се четеше болка и страх. Страхуваше се. Страхуваше се от нещо. В тези моменти жълтите точици в пъстрите й очи потъмняваха и траурна усмивка застиваше върху меките й устни. Пътите, в които я виждах такава прогаряха дупки по кожата ми. Четвърта степен изгаряне. Последният път, в който я видях, гамата беше лимонено, стигаше нюанси на пурпурно, с отсенка на синьо. Имаше маргаритки в косите си. Казах й, че е красива. Тя се смееше. „Някой ден ще бъдем аз и ти срещу света, някой ден..“ шептеше тя. Обещание заключено между четири очи. И аз вярвах. И се надявах. Силно. Ала изгубих я някъде в тишината, или може би някъде по прашните пътища. Потъна в тъмнината, в море от пълна вечност. |
saturnien-- Civils
- Брой мнения : 47
Join date : 10.03.2019
Re: And I, within my slumber’s blueness, confused reality with dream.
Добре дошла! Забавлявай се
e s m a- Administrator
- Брой мнения : 37
Join date : 04.02.2019
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Апр 22, 2019 7:00 pm by Sion Aaron
» "In retrospect that was stupid " - The working title of my memoir.
Пет Апр 19, 2019 8:28 pm by Nehemia
» Смяна на лик
Пет Апр 19, 2019 8:27 pm by Nehemia
» Rose D'Alember|Finland|24 y.o|Co-ruler of La Bande A Bonnot|FC: Madelaine Petsch|TAKEN
Съб Апр 06, 2019 4:52 am by e s m a
» Отсъствия
Вто Апр 02, 2019 8:51 am by .katherine karn
» -Contest Winners -
Нед Мар 31, 2019 7:51 pm by Nehemia
» Вашите въпроси
Пет Мар 29, 2019 1:37 pm by Sion Aaron
» Съобщения
Пет Мар 29, 2019 10:16 am by Sion Aaron
» look into my eyes, tell me what you see.
Пон Мар 25, 2019 4:05 pm by Nehemia