Lorien Sting - 24 - Carlingue - Ruby Rose - TAKEN

Лориен не беше като обикновените момичета, жени. Тя просто бе различна. Може би, защото си падаше по жени, а това не беше нещо, което някой нормален човек би сторил. Така де. Нормално момиче. Затова не беше обикновена. Не беше като някога да се е срамувала от това, но виждаше и други неща. Тя просто не можеше да бъде част от това общество. Знаеше го още откакто беше малка. Винаги странеше от хората. Те просто не бяха нейното нещо. Бяха гадни. Бяха противни и ако можеше без тях, щеше да й е далеч по - добре.

Разбира се, това не бе се отразило добре на социалните й умения, но тя нямаше нужда от тях. Беше добра в това, което правеше и това беше важно за нея. беше малко вманиачена във всяко нещо, с което се захванеше, но това не й пречеше да го обича. Ако това беше подходящата дума ... може би просто понасяше. Не й пречеше. Не я дразнеше, не я караше да се чувства зле, а много неща я караха да се чувства зле и я караха просто да бъде ... груба. Искаше да избегне всеки възможен досег за разговор, не понасяше нахалните мъже, които понякога се навъртаха около нея. Идеше й да ги убие, но все още не го беше правила. Засега просто се сдържаше.

Ала след като скъси косата си, хората започнаха дори да я бъркат с момче, което нея й устройваше перфектно, защото нямаше нужда от досадна компания. Сама себе си питаше защо не се бе сетила по - рано? Ами сега го беше сторила де! Винаги си имаше първи път.

Трябваше да иска мир. Но вътрешно в себе си искаше просто да смачка онези, които не спазваха законите и реда. Досега не го беше правила, но усещаше, че нервите й започваха за губят своята точка на уравновесеност. Губеха се в пространството, а след това не се връщаха. А това значеше само едно - че най - вероятно скоро щеше да ступа някого.

Бе станала по - разговорчива, но само за да натрие носа на някого с думите си. Да му покаже, че е жалко създание, което не заслужава да съществува. Животът й просто беше една тъмна дупка, от която не можеше да излезе, а и не искаше да излиза. Беше й добре, дори понякога да се оплакваше мислено. То бе временно. Самата тя знаеше коя е. И това, което беше, се виждаше сега. Сега щеше да покаже на света какво е да се закача с Лориен. А Лориен бе опасна. Точно защото мразеше хората. Това щеше да е много приятна шега. За нея.

Тя щеше да се смее.