They think I'm insane

-Видя ли това? - Маниакална усмивка се бе разтеглила като върлина на устние му от ухо до ухо. Блясъка в погледа му бе плашещ, граничест с лудостта, която го бе обзела. Имаше нещо прекалено извратено в щастието, което изпитваше, стоейки гордо изправен над трупа, лежащ в краката му. Удоволствието, изписано на лицето му, треперенето на кървавите му ръце , начина по който изтри острието в блузата й и опита капка кръв от пръстите си.
-Направих го за теб! - Сърцето ми ускори пулс, сякаш метални обрачи го пристягаха , свиваха гърдния ми кош и не му позволяваха да изскочи.
-Какво си сторил! - Проплаках невярващо, все още не можеш да осъзная случилото се, сякаш умът ми отказваше да побере и обработи информацията. Молех се да сънувам поредния кошмар, исках всичко това да е далеч от истината. Какво не му беше наред? Какво бе накарало брат ми да убие човек без дори да се замисли какво върши? От малък той притежаваше изключителни странности. Изумяваха ме мъртвите животни, които влачеше вкъщи , раздираше кожата им с малки ножове , отделяше прецизно и внимателно костите и органите , изучаваше ги , сякаш са части от малък пъзел. Майка ни ме убеждаваше, че е просто прекалено любопитен. Беше си втълпила, че един ден вероятно ще стане лекар и ще измисли лек за всичките неволи на света. Горката ни наивна майка..ако беше жива щеше да се проклина за това, че го е родила. Никога не съм разбирала как работи мозъка на брат ми. Но винаги съм била убедена, че в целия механизъм, който се въртеше в главата му - нещо беше заяло, някое зъбно колело отказваше да се движи или липсваше , защото никой притежаващ отлично работещ ум не би могъл да е способен на подобни деяния. Ще излъжа ако кажа, че самата аз не се страхувах от него. Ала знаех, че никога няма да ме нарани. Той нараняваше околните заради мен и трупът на приятеля ми лежащ на пода в кухнята бе доказателство за това.
-Каквото трябваше! Видях го да те удря, Джес.. -изведнъж погледа му се промени, сякаш емоциите на съжаление и гняв преминаха мигновено през заплетеното му съзнание. -Но аз реших проблема! - кимна с глава, връщайки усмивката на лицето си.
-Виждам..- издишах и прехапах устни .. -Сега нека се отървем от него.. -малкото ми братче беше истински психопат, понякога ми се искаше да сторя с него това, което той правеше с тях ..ала никога не посмях..сега стоя между живота и смъртта , зная къде принадлежа , в огъня , защото чудовището е на свобода и за всичко съм виновна аз..