Monica Castello|France|25 y.o|Masques Blancs|FC: Eiza Gonzalez|TAKEN

Първородната и единствена дъщеря на Хайръм Кастело. Моника за разлика от останалите деца не излизала навън, за да си играе на криеница, гоненица и всички останали игри, на които си играели останалите деца. Тя била прекалено различна от тях. За разлика от повечето мутанти, способността й я била обвзела тотално. Момичето не било обикновено. Кожата й била като на змия, люспеста, студена. Отнело много нерви и страдания за Хайръм и малката Моника, но накрая тя била приведена в нормален вид. Мъжът сключил сделка с докторите тогава да я направят що годе нормална. Макар и той да бил лицемер не можел да изгуби единствената светлинка в неговия мрак. Но Моника макар и вече по-нормална вече не желаела да бъде сред тях. Искала да се докаже на татко си, че макар и дефектна тя може да бъде полезна да бъде ценна за живота както вътре, така и навън.
Зад гърба на баща си, малката, тогава на 15 години вече Моника Кастело, започнала тайно да се среща с дясната ръка на баща си, за да се научи на всичко само и единствено да оцелее. От него се научила да се бие, да манипулира, да използва необикновената си дарба не като недостатък, а като предимство, като нещо от което трябва да се гордее и да го използва всеки път щом й се наложи.
- Защо го правиш татко? Защо ме затваряш когато АЗ мога да бъда твоето оръжие? Никой друг не е като мен, никой друг няма моята дарба, никой друг няма да стори това, което аз бих сторила, за да опазя теб и честта на групировката? - Моника бе бясна. До сега бе търпяла, до сега все бе слушала баща си за това, че тя е чудовище, че тя е недъг, който не трябва да съществува.